Създаване и Съзидание

СЪЗДАВАНЕТО е танцът на вътрешния свят, който търси форма, цвят и глас. За твореца създаването е зов, потребност, която не може да бъде заглушена. Да създаваш означава да изваеш невидимото, да уловиш това, което диша отвъд думите, и да му дадеш живот. Създателят е искрата, невидима, но жизнена, която дава начало. В създателя доминира духът, защото той се стреми да въплъти нещо, което досега не е съществувало, нещо, което се ражда от чистата потенция на въображението. Истински чиста наслада родена от най-дълбоката радост в душата.

СЪЗИДАНИЕТО се движи от чуждо влияние, от тежестта на очакванията или стремежа за признание, глас дошъл от егото… Като да строиш дом по план, къща проектирана от друг, която никога няма да носи мириса на твоята градина или топлината на твоето огнище. Няма песен и няма музика. Има грохот и тропот, които са симфония в ушите на шумните. Чуваш ли понякога или отдавна забрави?

Разликата между СЪЗДАВАНЕТО и СЪЗИДАНИЕТО е тънка, но остра, почти невидима и силно режеща... като нишка, като копринена нишка в тъканта на живота. Двете думи си приличат като звучене. Създаването е плод на вътрешния огън, съзидаването – на външния вятър. "Зда-" произлиза от глагола "здати", концепция за сътворяване. "Зид" – буквално означава стена, строеж или структура. 

Създателят е движен от вътрешния огън, от невидима сила наречена Вдъхновение, и от Идеята също. Творчеството на създателя може да бъде абстрактно, емоционално, понякога дори хаотично – то идва от дълбоката му връзка с душата. В създателя доминира духът. Именно духът се стреми да въплъти нещо, което досега не е съществувало. И няма претенции и нужди. И няма суета. Има само радост! Радост като на дете!

Съзидателят, от друга страна, носи стабилността на материята. Използва идеята и вдъхновението като основа, но неговата цел е да изгради нещо реално, осезаемо, трайно. Съзидателят е майстор на формата, който придава структура на хаоса, превръща душата на идеята в материален свят. Има мисъл, план, проект. И нужди. От одобрение, от признание, от гъделичкане на егото! Намигане, пощипване, потупване! Съзидателят е като глината - оформя, задържа, мисли, планира устойчивост и полезност…суета до счупване, залепване, накрая изхвърляне. Майстор, роб на одобрението... Нищо не е трайно всъщност!